Съществува една градска легенда, според която можете да прецените дали книгата, която държите в ръцете си си струва да бъде прочетена.  Методът е следния. Вземате  книгата отваряте я на страница 69 и четете. Ако това което прочетете ви грабне, означава, че и книгата ще си струва вашето внимание. Твърди се, че тази теория принадлежи на Маршал Маклуън, автора на „Гутенберговата цивилизация” и прочутата формула „Средството е съобщението“.

Днес ще ви представим страница 69 от Бащата на манипулацията: Едуард Л. Бернайс & Раждането на ПР. Приятно четене!

Страница 69 от Бащата на манипулацията: Едуард Л. Бернайс & Раждането на ПР

Трудно е да не се увличаш по Бернайс най-малкото защото той е прекалено добър разказвач, влага много страст във всяка история, особено в последните си години и е много трудно да отделиш фактите от измислиците. Подобно на героя на Уди Алън Леонард Зелиг често успява да повлияе върху обстоятелствата. Но защо все пак разкрасява събитията?

Дорис Хелд, по-голямата дъщеря на Бернайс, която е психотерапевт, търси обясненията чрез своята професия. Израствайки в сянка – на Фройд, неговия недостижим чичо, и на Елай Бернайс, неговия доминиращ баща, Еди свръхкомпенсира, като прави големите си постижения още по-големи, разсъждава тя. „Той не може да остави нещата, каквито са, той трябва да продължава да ги конструира, определя и разкрасява.”

Хората, които живеят толкова дълго, колкото той живя, често преувеличват своите постижения. Те ярко си спомнят триумфите си и едва-едва неуспехите. „Той ми напомня за ветераните от войната, чиито подвизи се увеличават на брой съразмерно с изминалите години и смъртта на бойните им другари, пише Дейвид Ливайс, в университета в Мичиган. Той беше пионер в пъблик рилейшънс и имаше велика кариера. Защо не я остави, каквато е, а я преувеличава?”

Да остави нещата, такива каквито са, би отрекло истинската същност на Еди – ненадминатия ПР-мен. Това, което е правил за своите клиенти, е било филтрирано чрез писма, речи и фронтгрупи до такава степен, че и самият той не може да каже със сигурност кое е истина и кое не е. Това е най-вече мъжът, който заставя децата да превърнат сапуна в произведение на изкуството и убеждава техните родители да сервират бекон и яйца за закуска. Бернайс влага много страст в работата си и шумно рекламира постиженята си. За него е почти невъзможно да не прилага познанията си по риторика  дори когато разказва собствената си история.

Иронията, както пише Ливайс, е, че истинските постижения на Еди са толкоа монументални, че не се нуждаят от изопачаване на истината. А, като преувеличва ролята си, в Златния юбилей на светлината например, поражда несправедливи съмнения дали изобщо  заслужава възхищение за всички кампании, ръководени от него, които наистина са прецедент в историята на пъблик рилейшънс практиката.

Еди знае за мълвата, която се носи. Той знае, че колегите и историците приемат това, което казва, но се съмняват, в някои от фактите. Решително отказва да признае, че преувеличава, и при задаването на такъв въпрос дори и в края на деветдесетте си години скача от бюрото си и започва да вади документи, изпълнен с желание да докаже, че е направил точно каквото казва. Но в своята автобиография признава, и отново го повтаря в разговорите, че „в ерата на масовите комунникации скромността е личен добродетел и обществен недостатък”.

Страница 69 от Елементът

Страница 69 от Новите правила в маркетинга и в ПР

Страница 69 от Талантът на Toyota

Страница 69 от ПЪТЯТ НА TOYOTA: 14 Мениджърски принципа от най-големия производител в света

Страница 69 от ПО ПЪТЯ НА TOYOTA: Практическо ръководство за приложение на четирите „П“ на Toyota