Предлагаме на вниманието ви пост от блога на Гари Рейнълдс. Той ни позволи да преведем негов материал посветен на една от презентациите на сър Кен Робинсън.

Открих сър Кен Робинсън преди около две години. Говорил съм за него много пъти в моя блог. Неговите идеи в сферата на креативността и образованието, както и неговият стил на презентиране, са истинско вдъхновение за мен. Тази седмица открих много подкасти за сър Кен Робинсън и буквално погълнах на един дъх предоставената от тях информация. Неговите презентации имат наистина стойностно съдържание и са поднесени по завладяващ начин. В един от подкастовете, които открих (this one with IMNO) той споделя няколко мисли върху публичното говорене и изнасянето на публични презентации. Качеството на звука на този подкаст е много лошо и не ви съветвам да го слушате (има други по-добри, към които съм дал линкове в края на този пост). По долу съм обобщил основните идеи, които той споделя, докато говори по темата за публичните презентации. Предлагам на вниманието ви обобщението, коeто направих на неговите съвети, с няколко коментара от моя страна:

(1) Не забравяйте, че говорите на хора, не на абстрактна група. Броят на хората в публиката няма никакво значение, казва Робинсън, помнете винаги, че когато говорите се обръщатате към всеки един от тях. Така че говорете по един и същи начин както пред малка, така и пред многочислена аудитория.

(2) Бъдете възможно най-спокойни. Хората ще се почувстват спокойни, ако видят и почувстват, че и вие сте спокоен. Така че накарайте ги да се отпуснат още от самото начало. Звучи като лесна задача, но всъщност не е.

(3) Бъдете диалогични и установете връзка с хората в залата. В същото време се постарайте да ги държите нащрек. Да сте спокойни, естествени и диалогични не означава, че трябва да влагате толкова енергия, колкото ако си говорите в кафене с приятели. Робинсън споделя, че той усеща и попива много от енергията, която аудиторията изпраща към него по време на неговите презентации и това прави връзката с публиката много важна. Ако успеете да установите връзка с публиката и да усетите енергията, която тя ви изпраща (връзката между вас и публиката всъщност наподобява кръговрат), тогава вашето въздействие ще е по-силно, а посланието, което искате да им предадете ще е по-ефективно.

(4) Проучете добре материята, върху която ще говорите. Окей, съгласен съм, че всеки знае, че трябва да е добре подготвен относно нещата, за които ще говори, но тогава защо повечето хора използват толкова много бележки. Отчасти това се дължи на нервност или навик, но често се дължи на факта, че хората не са напълно подготвени да говорят по темата, която са заявили. Ако сте наистина добре запознати с всичко, което касае вашата тема, то ще се нуждаете само от няколко основни точки, нахвърлени върху лист хартия, които да ви припомнят структурата на вашата презентация. Робинсън казва, че той отделя много време и мисли наистина задълбочено върху нещата, за които ще говори. Накрая си отбелязва само няколко основни точки върху хартия (не върху power point презентация). (Мисля си, че мисловна карта върху лист хартия също би представлявала добър начин за припомняне, нещо като пътна карта за вас. Аз понякога я използвам.) Робинсън никога не използва подробни бележки, само основни неща. Ако сте запознати обстойно с темата на вашата презентация ще се чувствате спокойни. И обратното, ако не сте, ще изглеждате нервни, а това от своя страна ще изнерви аудиторията и ще я накара да се чувства неудобно.

(5) Подгответе се, но не репетирайте (мислете за и планирайте това, което предстои). Няма нищо лошо в репетицията, разбира се. Различните хора имат различни методи за подготовка. Опасността, която се крие при репетициите е, че когато излезете пред аудиторията има възможност да изглеждате така, сякаш всичко е прекалено отрепетирано. Може да изглеждате прекалено безупречни, така сякаш ви липсва гъвкавост, твърде неестествени, твърде перфекти в техническо отношение. Може да изгубите естесвената връзка с аудиторията, която всъщност е най-важна при изнасянето на презентация. Моето мнение е, че ако няма връзка, значи няма и комуникация.

(6) Оставете място за импровизации. „За мен публичното говорене винаги е наподобявало джаз или блус.” казва сър Кен. Той споделя, че не винаги знае какво точно ще каже пред публиката, но винаги вярва в историите и в самата презентация – като джаз музикант, който ви отвежда на друго място, когато ви разказва своята история. Да, той има идеи в ума си преди да излезе пред публиката, но като музиканите се чувства свободен да импровизира. Това всъщност му дава възможност да изглежда по-естествен, да бъде по-гъвкав и да въвлече публиката в темата, която презентира.

Освен това вярва в хумора. Чувството за хумор е важно за стимулиране на креативността, обича да казва често той. Хуморът е добро средство, чрез което да ангажираш вниманието на публиката и да я накараш да обърне внимание на посланието, което искаш да й предадеш. „Ако се смеят, значи слушат”, казва той.

Не можете да се наситите на сър Кен Робинсън? Гледайте презентацията му от 2006 г. (кликнете тук) и слушайте подкастите с интервюта на сър Кен Робинсън по-долу. Наистина много стойностни материали.