Публикуваме този текст с любезното разрешение на TED.com. Оригиналният материал можете да прочетете в блога на TED.

 

Тъй като въпросите са 10, а Сър Кен Робинсън отговаря изчерпателно, ще пускаме по един въпрос и един отговор. Е, обещаваме, да не го правим всеки ден, така че да може да изпитате удоволствието от четенето.

За първи път в поредицата въпроси и отговори, зададени от общността, TED и Reddit обединяват усилията си, за да зададат всякакви въпроси на експерта по креативност Сър Кен Робинсън. Феновете на TED се присъединиха към Reddit, за да публикуват своите въпроси и за да гласуват за въпросите, зададени от други. Днес, ние зададохме на Сър Кен Робинсън 10-те въпроса, спечелили най-много гласове. Ето неговите отговори:

Изпратен от Milner1980
Аз съм учител по математика, в Англия, в едно напредничаво училище (директорът показа вашата презентация в TED на цялото училище преди няколко години по време на среща на преподавателите) и аз съм напълно съгласен с това, което казахте за креативността.

Кои са трите неща, които трябва да направя от септември, за да развивам креативността на учениците си? Питам за конкретни неща, които могат да се случат в редовния час, така че да променя тяхното изживяване.

Сър Кен Робинсън: За мен сърцето и душата на образованието е педагогиката. Образованието се състои от три компонента, както казах по-горе. Учебната програма: това, което учениците трябва да научат. Педагогика: самото преподаване. И оценяването: процесът, чрез който сформираме оценка колко добре се справят и правим коментари за напредъка на учениците. Но сърцето на всичко е педагогиката.

Не знам за нито едно училище, където и да било по света, което е по-добро от учителите, които преподават в него. Можете да имате най-добрата учебна програма на планетата, най-прецизната, чувствителна и отговорна система за оценяване, но ако учителите ви са слаби, вие въпреки всичко ще имате едно лошо училище. И обратното, ако имате брилятни учители, можете да вървите напред, дори и формалната ви система за оценяване да е много слаба, пак можете да постигнете брилятни резултати.

Когато хората се замислят за времето, което те самите са прекарали в училище, винаги, това, което си спомнят са учителите. Може да не си спомнят как е изглеждал салонът по физическо, но ще си спомнят как е изглеждал учителят им по физическо. Може да не си спомнят лабораторията, но със сигурност ще си спомнят учителя по физика. Хората са това, което ги вдъхновява или ги отблъсква завинаги, но хората се запомнят.

Това е важен въпрос. Но не познавам учителя и не знам какво точно прави в часовете си. Но съществуват характеристики на доброто преподаване и то винаги се свързва със стимулиране на креативността. Единият начин е да ангажирате любопитството на децата и така да запалите въображението им. По-рано вече казах, че основната ни способност е въображението. И според мен не можете да бъдете креативни, ако не е запалено въображението ви. Иначе, все едно някой да ви каже: „Искам да стана световно признат спортист, но не ми се тренира.” Няма как да стане.

Ако искате да стимулирате креативността първо трябва да стимулирате умовете на децата със загадки и въпроси, които да ги заинтригуват. Това най-често се прави най-лесно като им давате да разрешават проблеми, а не просто да им посочвате решенията. В класните стаи най-често децата седят и се опитват мързеливо да научат неща, които не са им много интересни, които някой друг вече е разгадал.

Най-добрите учители по математика, които познавам, подобно на най-добрите учители по английски език, винаги дават на децата загадки. Те дават на децата неща, върху които да работят, чието разрешаване изисква математически умения, но иначе задачите не приличат на математически. Децата трябва да разрешат проблем. Или ги ангажират със стари математически проблеми. Например, сещам се за проблема с географската ширина. Как можете да измерите планетата? Все пак, някой трябва да направи това. Как? Професионалните математици разполагат с изобилие от подобни вземащи дъха загадки, въпроси, предположения и главоблъсканици. Великият учител по математика разполага с безкрайни възможности за стимулиране на мисленето на децата и за да ги привлече чрез неща, за които може би никога не са мислили преди. Вместо просто да им дава техники.

Тази ситуация много често може да се види при уроците по музика. Децата прекарват много време в изучаване на гами, вместо да правят нещо интересно. Но ако ги оставите първо да усетят удоволствието от музиката, след това те ще поискат да научат как да свирят по-правилно.

В доклада „Всичките наши бъдеща” говорих за две неща, едно от които е „креативното преподаване”: учителите да намерят интересни начини за преподаване на материала. Което може просто да означава представянето на необикновени гледни точки или интересни и различни мнения или перспективи и изпитването на удоволствие от процеса на намирането им. Това е важно. Самите учители трябва да използват креативните си умения и да обичат това, което правят, креативно. Стандартизираните тестове са им отнели радостта от преподаването.

Но има и „преподаване с цел стимулиране на креативността”: създаване на условия в класнитe стаи, където децата биват окуражвани да мислят креативно и да използват въображението си. Където им се възлагат стимулиращи задачи, върху които да работят. Идеи, които ще отворят съзнанието им. Информация, която никога не са срещали. Загадки, които ще ги запалят. Така че можете да мислите за това като стимулиране на въображението, чрез разрешаване на проблеми.

Втората важна част от това е да задавате открити въпроси, точно толкова често, колко задавате и закрити въпроси. Задавайте въпроси, които за свързани с изследване, а не такива, на които просто трябва да намерят отговора, който някой вече е дал. Това, за мен, е в основата на всеки креативен процес. Създаване на поле за изследване.

Едно от нещата, за които досега не споменах, е, че креативният процес е малко като ДНК. Много неща зависят от него и се съдържат в него. Една от задачите на креативността е да изграждаш хипотези и да мислиш за различни възможности и алтернативни идеи – да размишляваш. Да имаш въображение. Но също толкова важна част от всеки креативен процес е и критичността към идеите, които раждате. Тяхното оценяване. Поради тази причина, в презентацията ми за TED, определих креативността като процес, раждащ оригинални идеи със стойност. Трябва да можете да прецените кои идеи са добри и кои лоши. Кои са работещи и кои не. Кои си струва да отстоявате и кои не. След това, разбира се, се появява старият въпрос за това чии критерии използвате, чии ценности спазвате, и всичко това става част от големия разговор. Да бъдеш креативен не означава просто да раждаш нови идеи. Става въпрос и за правилната преценка. Понеже накрая, в математиката, някои въпроси ще са правилни, а други може и да не са правилни.

Ще ви дам пример. Преди известно време бях в един университет. Имаха проблем в департамента по инженерство с креативното мислене. Изпратихме им математически загадки. Една от групите студенти, получи задача да установи колко бензиностанции има в щата Илинойс. Сега, никой в действителност не знае колко са, защото никой не ги е броил. Има толкова много петролни компании. Буквално трябва да се качите на хеликоптер и да обиколите целия щат, за да ги преброите. Така че студентите трябваше да поработят върху това как да се разшери този проблем. И те откриха различни интересни начини да се направи преброяването. Някои казаха: „Какво знаем за населението на Илинойс? Какво знаем за възрастта на хората, и така да видим колко превозни средства може да има? Каква е средната заплата, за да се види какви коли карат? Какво е разстоянието между основите градове, и така да се прецени колко километра изминава средно всеки? Нали знаете какво имам предвид? В този вид загадки, няма очевиден верен отговор. Трябва да намерят начин да намерят отговора. И това е втората част. Задаването на отворени въпроси.

Третата част е работата по групи. Огромна част от креативната работа не се случва индивидуално. Случва се с хора, които общуват с други хора. Най-мощният двигател на креативното мислене са групите. И причината това да е вярно е, че великите групи наподобяват човешкия ум: разнообразни са, динамични са и се отличават. Така е. Да знаете как да сформирате групи, как да ги накарате да работят и колко дълго да ги оставите да работят е основното качество, което трябва да притежават добрите учители.

И така мисля, че отговорът е в тези три неща: стимулиране на въображението, поставянето на открити проблеми за разрешаване и умението да се сформират групи. Смятам, че това е и отговорът на онова, което всеки от нас може да започне да прави от утре.

Част 1

Част 2

Част 3

Част 4

Част 5

Част 6

Част 7

Част 8