Публикуваме този текст с любезното разрешение на TED.com. Оригиналният материал можете да прочетете в блога на TED.

 

 

Тъй като въпросите са 10, а Сър Кен Робинсън отговаря изчерпателно, ще пускаме по един въпрос и един отговор. Е, обещаваме, да не го правим всеки ден, така че да може да изпитате удоволствието от четенето.

За първи път в поредицата въпроси и отговори, зададени от общността, TED и Reddit обединяват усилията си, за да зададат всякакви въпроси на експерта по креативност Сър Кен Робинсън. Феновете на TED се присъединиха към Reddit, за да публикуват своите въпроси и за да гласуват за въпросите, зададени от други. Днес, ние зададохме на Сър Кен Робинсън 10-те въпроса, спечелили най-много гласове. Ето неговите отговори:

Какво е вашето мнение за училището Summerhill?

Сър Кен Робинсън: Summerhill е страхотно училище. Основано е от визионера в сферата на образованието А.С. Нейл в Обединеното кралство в началото на 20. век. И продължава да работи. Сега се управлява от внучката му. Това е много необичайно училище по всички стандарти. Относително малко е, ако го сравним с публичните училища. Това е училище, в което разграниченията между учители и ученици просто ги няма.

Няма редовна, задължителна дневна програма за децата. Учениците посещават часове, които искат, докато искат да го правят. Решенията за управлението на училището се вземат съвместно, и в този процес участват учителите и децата. Решенията за дисциплината се вземат по време на срещи между учениците и учителите. Нещата, свързани с програмата и качеството, се дискутират от всички. Учениците, успешно, разработват собствени програми, консултирайки се с учителите. И ако за определено време не искат да ходят на училище, просто не ходят.

Като същевременно съществуват стриктни правила относно това как се вземат решения и как се ратифицират. Не е анархия. Но се управлява съвместно и се направлява от учениците и учителите. Училището е оказало силно влияние върху поколения учители и теоретици в сферата на образованието в Европа. И е точно в сърцевината на това, което хората приемат за прогресивно образование.

Не се чувствам много добре използвайки определенията „традиционно” и „прогресивно”. Знам на какви мисли навеждат тези думи. За разликата между училища, които изцяло се управляват от учителите и следват методи и точна учебна програма, базирана на конвенционалното схващане за предметите, оценяването, и тези, които са по-динамични и гъвкави. Summerhill е в единия край на спектъра – по-гъвкаво, динамично и самоорганизирано. Много хора, които посещават Summerhill са изненадани от очевидната свобода, която учениците и учителите са си дали сами на себе си.

Има много какво да се научи от Summerhill. То е едно от тези училища като  Black Mountain в Америка. От време на време се появяват такива училища. И те задават нов начин на мислене. Създават различни усещания за това какво е възможно, ако се създадат правилните условия. Базират се на принципа, че учениците, ако имат свобода и отговорност, ще се изкачат много на високо. Няма да се стигне до анархия. А до нещо много по-продуктивно, отколкото си мислят хората. Децата имат много здрав морал, силно развито чувства за себеопределяне, и са много по-отговорни отколкото си мислят хората, когато им се дава възможност да бъдат себе си.

Нещата, за които говоря, не са нито ексцентрични, нито нови. Нито могат да се приемат за прищявка или краткотрайна мода. От самото начало на публичното образование е имало хора, които са търсели алтернативни начини да направят нещата, по-добри начини на мислене за организацията на нашите институции. По-отговорни начини за обвръзване на децата в процеса на тяхното обучение. Децата не са уреди. Те са живи, дишащи хора, които ще научат само ако някой ги ангажира адекватно. Ние носим отговорност за развитието на всички ученици в системата. Важно е за тях, за благосъстоянието на нашето общество и за силата на нашата икономика.

Проблемът е тези идеи да станат част от масовото мислене. Веднага щом правителството си зададе въпроса: „Как можем да направим това достъпно за всички”, веднага се насочват към индустриален модел. Мислят си, че трябва да се стандартизира. Това, което Summerhill и всички страхотни прогресивни училища ни показаха, е, че единственият начин да се подобрят училищата е като се персонализират спрямо децата, родителите, общността и мястото.

Част 1

Част 2

Част 3

Част 4

Част 5

Част 6

Част 7