Публикуваме този текст с любезното разрешение на TED.com. Оригиналният материал можете да прочетете в блога на TED.

Тъй като въпросите са 10, а Сър Кен Робинсън отговаря изчерпателно, ще пускаме по един въпрос и един отговор. Е, обещаваме, да не го правим всеки ден, така че да може да изпитате удоволствието от четенето.

За първи път в поредицата въпроси и отговори, зададени от общността, TED и Reddit обединяват усилията си, за да зададат всякакви въпроси на експерта по креативност Сър Кен Робинсън. Феновете на TED се присъединиха към Reddit, за да публикуват своите въпроси и за да гласуват за въпросите, зададени от други. Днес, ние зададохме на Сър Кен Робинсън 10-те въпроса, спечелили най-много гласове. Ето неговите отговори:

Изпратен от MimiK

Сър Кен Робинсън, вие споменавате в своята презентация в TED, че студентите от университетите си отиват вкъщи да играят компютърни игри и това е, което вълнува младите хора. В действителност, докато всички сме чували идиома, че „децата учат най-добре под формата на игра”, вие сте известен с твърдението си, че активната игра е това, което е важно. В случая с вашия син, четох, че сте искали да сте сигурен, че играе навън и чете книги, преди да посегне към своя PlayStation.

Разбира се, балансът е важен, но има и много застъпници на педагогическата стойност на видео игрите, които вярват, че те са потенциално много силен канал. В действителност, извън просто „образователно-забавните игри” (някои от тях са добри, но има и много лоши примери), играенето на видео игри доказано подобрява умения в различни области, сред които стратегическото мислене, комуникацията, груповото вземане на решения, използването на числата, обработването на информация и индуктивни открития. Изброяването може да продължи. Игрите дори могат да предоставят структури за вземането на морални и етични решения.

И така някои могат да кажат, че видео игрите на практика подготвят най-добре децата за живота през 21. век. Какво мислите за това и за мястото на видео игрите в образованието?

Сър Кен Робинсън: Не съм искал да прозвучи толкова крайно, колкото изглежда. Това, което имах предвид е, че децата се прибират вкъщи, не защото там има нещо, което много силно ги вълнува, а защото не могат да намерят какво да правят навън. Знаете, че ужасно много млади хора с дипломи днес си стоят вкъщи, защото не могат да си изкарат прехраната и не могат да си намерят работа. А това е изключително важно за мен, защото от години приемаме за вярно предположението, че образованието трябва да завърши в университета. Защото вярваме, че ако имаме висше образование, ще имаме работа до края на живота си. Добре, но днес знаем, че това вече не е вярно.

И това казах в презентацията си за TED, че когато основната валута в образованието девалвира, означава, че наистина трябва да се замислим отново защо правим всичко това. Наскоро прочетох една статия – в „Ню Йор таймс” или във „Вашингтон пост” – за проблемите, които добрите студенти с докторска степен имат при намирането на работа. Това би трябвало да бъде крайната цел и най-високото постижение в академичната кариера – да получиш докторската степен, но и с нея не можеш да си намериш работа. Вероятно това е най-голямата грешка, за която трябва да мислим в образованието. Надявам се така просто да изясня казаното от мен в презентацията.

Според мен, основното тук е, че дори още не сме започнали както трябва да използваме истинските предимства и потенциал на информационните технологии в образованието. Интересите ми са насочени към това как да персонализираме образованието и как да го направим адекватно за всяка отделна личност, вместо как да го стандартизираме и да го направим адекватно на местните нужди. И един от начините да постигнем тези промени, сигурен съм в това, е чрез по-изобретателни и креативни начини за използване на информационните технологии.

Няма съмнение, че децата са привлечени от компютърните игри, защото те стимулират въображението им, привличат вниманието им и изискват бързи отговори. Виждал съм страхотни примери как това може да се прилага в образованието. Марк Пренски е писал много добре по темата – той пише за дигиталните нации и дигиталните имигранти. Написа и книга наскоро, мисля, че се казваше: „Не ме безпокой, Мамо, уча”. Това трябва да е заглавието. И в нея говори как децата използват видео игрите, за да учат.

Мисля, че сме в началото на използването на всичко това. Има страхотна програма, наречена MIND, идва от музика в нервното развитие, поне така мисля, базирана в университета на Калифорния – Ървайн. Там са свършили сериозна работа по използването на компютърните игри за насърчаване на математическото развитие. Ще ви изпратя линк към програмата. И така, наистина смятам, че към настоящия момент има неизползван потенциал в тази насока в повечето училища, относно това как по-добре можем да използваме тези технологии, за да привлечем децата и да развиваме техните интереси и да задържим вниманието им.

Но съществува и обратна страна, и тя е, че съществува истински риск, за който се спомена във въпроса на guru, и той е че все пак трябва да се опитаме да ги откъснем от време на време от компютъра. Към момента съществуват неизследвани опасения, свързани с ефектите, които наистина не знаем или не разбираме, от това, че децата от ранна възраст прекарват прекалено много часове пред компютъра всеки ден.

Не знаем дали това ще окаже положително, негативно или изобщо няма да окаже влияние върху развитието им, върху психологическото им развитие, върху когнитивното им развитие. Съществуват определени опасения за това, че не разбираме какви са кумулативните ефекти от излагането на този вид излъчване, както и какви са последствията от излагането продължително време на подобна енергия. И аз ги споделям. Мисля, че трябва да знаем повече за това, преди прекалено възторжено да реагираме на факта, че децата ни прекарват все повече и повече време пред мониторите или други подобни технологии. Не съм против тях. Просто смятам, че съществуват известни рискове, които още не разбираме.

Но също така мисля, че във всяка ситуация образованието не трябва да бъде само ИТ-базирано. Разбира се, че не. Има неща, които можеш да научиш, само ако си в една стая с други хора. Има неща, които можеш наистина на научиш, ако станеш и ги направиш. Не чрез симулация, а да бъдете там отвън и да ги свършите. Като сте в тялото си. Като упражнявате чувствата си и ги разпознавате, вие не сте просто интелектуални и химикологични същества. Ние сме чувствителни, изпитващи чувства същества, които се нуждаят от социални контакти. И една от големите загуби, според мен, извън публичното образование точно сега е загубата на програми, свързани с изкуството, загубата на програми, свързани със спорта и загубата на програми, които да накарат децата да излязат от стаите и да стъпят на краката си. Не искам никога да видя форма на обучение, която изцяло разчита на интернет технологиите. Но също така мисля, че количеството ИТ технологии, които използваме сега, трябва да се увеличи значително, защото има огромен потенциал в бъдеще при персонализирането на образованието, и при неговото глобализиране.

Част 1

Част 2

Част 3