Публикуваме този текст с любезното разрешение на TED.com. Оригиналният материал можете да прочетете в блога на TED.

Тъй като въпросите са 10, а Сър Кен Робинсън отговаря изчерпателно, ще пускаме по един въпрос и един отговор. Е, обещаваме, да не го правим всеки ден, така че да може да изпитате удоволствието от четенето.

За първи път в поредицата въпроси и отговори, зададени от общността, TED и Reddit обединяват усилията си, за да зададат всякакви въпроси на експерта по креативност Сър Кен Робинсън. Феновете на TED се присъединиха към Reddit, за да публикуват своите въпроси и за да гласуват за въпросите, зададени от други. Днес, ние зададохме на Сър Кен Робинсън 10-те въпроса, спечелили най-много гласове. Ето неговите отговори:

Изпратен от guru

Като дете, прекарвах всичкото си свободно време с компютъра, опитвайки се доколкото мога да разбера как работи всичко в него. И цялата тази изследователска дейност подпомогна кариерата ми.
Но нямах добри оценки в училище, защото ми беше трудно нещо друго да събуди любопитството ми освен компютъра. Баща ми винаги ми казваше: „Трябва да разшириш кръгозора си” и ме окуражаваше да се занимавам с различни видове спорт или да свиря на музикални инструменти. Но като повечето предмети в училище, тези неща никога не ме привлякоха, докато растях.

Като възрастен интересите ми надхвърлиха компютърния екран. В колежа записах втора специалност фотография – в началото интересът ми бе чисто технически, свързан с механиката и магията на тъмната стая, но бързо се запалих по естетиката, дизайна и целия свят на изкуството, както и по история на изкуството. С течение на времето установих, че подобни връзки съществуват между всичките ми интереси и научаването на нещо ново е само въпрос на време да намеря правилния мост към настоящите ми интереси.

Мисля, че повечето хора учат по този начин. И така защо правим всички тези разграничения между математика, биология и изкуство, след като всички те са свързани и взаимодействието между тях им придава смисъл? Добре ли е децата да нямат толкова широк спектър от интереси, докато задоволяват любопитството си или липсата на всеобхватност означава, че не им предоставяме достатъчно мостове, по които да открият нови интереси?

Сър Кен Робинсън: Мисля, че сте напълно прав. Едно от нещата, за които говорех в презентацията си за TED, и за които по принцип говоря, е, че човешкият мозък е устроен по специален начин. Ние живеем в светове, които сме създали и измислили. И това най-вече е вярно, ако се сравним с останалите живи същества около нас. Имам предвид, че според мен една от най-отличителните черти на човешката интелигентност е способността ни да си представяме, да мислим извън непосредствено заобикалящата ни среда и да извикваме в главата си неща, които не са тук и сега. Нали знаете, да си представяме миналото, да виждаме бъдещето, и не само едно бъдеще, а много бъдещи възможности и много различни видове минало.

Нашата способност да използваме въображението си, според мен, е в основата на този аргумент. Креативността е една стъпка по-напред. Креативността кара въображението да работи и то създава най-изключителните резултати в човешката култура. Искам да кажа, то е в основата на човешката култура, убеден съм. И генерира различни начини, по които да гледаме света, много начини, по които да видим света, много начини да мислим за него.

Това, което се случва в периода на развитие на нашите публични институции, е, че тези различни начини на мислене са започнали да се формализират в предмети. Училищата и университетите са изградени на базата на различни форми на знание и ние най-често мислим за тях като ги разделяме по предмети.

Смятам, че отделните предмети са лоша идея, наистина, особено за онова, за което се боря, защото те допускат, че светът се определя от изцяло различни видове съдържание и предмети. Това има голямо значение за мен, защото се случва така, че след това хората биват вземани на работа в институциите да преподават тези неща, да преподават онова, в което са се специализирали, и изведнъж математиката се отделя от езиците. Отделя се от другите науки, става самостоятелен предмет, който се преподава в четвъртък и то от различен преподавател. Това не е съвсем така в началните класове, но важи особено за горните. За знанието знаем още, че постоянно се развива, променя и мутира, и историята на идеите, историята на водещите мислители, показва постоянна преконфигурация на дисциплините и концепциите.

Днес живеем във времена, в които има много вариации на различни дисциплини – обединяването на физиката и химията и инженерството и генетиката. И проблемът е, че училищата и институциите се адаптират прекалено бавно към тези промени. Промените са изпреварили чувствително способността на институциите да им отговорят.

И така, мисля, че този въпрос е точно в сърцето на истината за образованието. А тя е да се виждат връзките вместо различията, което е в основата на човешкия прогрес. Прекарваме много време, особено на Запад, защитавайки начини на мислене, които се базират на виждането на различията, вместо на виждането на връзките. Знаете, формалната логика е нещо подобно. Тя вижда ясните разлики. Вярно, различията са важни, но връзките са също толкова важни. И това се вижда в сфери като медицината, където има хора, които специализират в един орган или друг орган, без да се занимават с целия организъм. И така, мисля, че училищата са склонни да залагат на този модел.

Искам, наистина, да се отдалечим от идеята за предметите и мисля, че идеята за дисциплините е по-добра. Дисциплината, предполага нещо, което е аналгама, смесица от концепции, практически умения, техники, идеи и факти. Какво имам предвид – математиката не е в действителност един предмет. Тя е цяла серия от различни видове дисциплини. Това, според мен, е вярно и за музиката. Музиката не е предмет, но свиренето е свързано с много необикновени нива – различни нива – от идеи, практически умения и чувствителност.

И така, мисля, че част от проблема, състоящ се във вглеждането в различията, е исторически и задалият този въпрос е прав, че начинът, по който мисля за образованието е от една много по-динамична и променлива система от взаимоотношения между различните форми на знание и различните начини на мислене.

Но мисля, че и втората част е вярна. Напълно съм съгласен, че един от резултатите от свръх специализацията е, че хората загубват чувството си за баланс. Прекарваме прекалено много време, много често, фокусирани върху нашата специализарана сфера на дейност и губим представа за голямата картина. Така, че когато ме питат: „Добре ли е децата да нямат толкова широк спектър от интереси, докато задоволяват любопитството си”, трябва да отговоря, че не смятам, че е добре. Имам предвид, че за всеки от нас е много важно да открие истинската си страст и силните си страни, но също толкова важно е да можем да направим крачка встрани и да погледнем към други области и други дисциплини, за да видим връзките.

Част 1