Публикуваме този текст с любезното разрешение на TED.com. Оригиналният материал можете да прочетете в блога на TED.

Тъй като въпросите са 10, а Сър Кен Робинсън отговаря изчерпателно, ще пускаме по един въпрос и един отговор. Е, обещаваме, да не го правим всеки ден, така че да може да изпитате удоволствието от четенето.

За първи път в поредицата въпроси и отговори, зададени от общността, TED и Reddit обединяват усилията си, за да зададат всякакви въпроси на експерта по креативност Сър Кен Робинсън. Феновете на TED се присъединиха към Reddit, за да публикуват своите въпроси и за да гласуват за въпросите, зададени от други. Днес, ние зададохме на Сър Кен Робинсън 10-те въпроса, спечелили най-много гласове. Ето неговите отговори:

Изпратен от kn0thing

Какви конкретни действия препоръчвате да се предприемат с цел да се преразгледа, да кажем, публичното образование и да намерим най-добрите начини за идентифициране и стимулиране на креативността? И какво място имат, според вас, неща като критическо мислене и логика (също видимо отсъстващи) в основното образование?

Сър Кен Робинсън: В основата на моя аргумент е: креативността не е конкретна дейност, тя е качество на нещата, които правим. Можете да сте креативни във всичко – в математиката, в науката, в инженерството, във философията – точно толкова колкото и в музиката или в рисуването или в танца. И можете да сте заангажирани с изкуство по начини, които са особено креативни. Важно е да подчертаем, че не става въпрос за създаването на някакво малко пространство в училищата, където хората да бъдат креативни и съвсем не за вмъкването на някакви арт програми в петък следобед. Става въпрос за начина, по който правим нещата.

А това наистина има няколко проявления. Едното е, ако искате да стимулирате креативността в образованието, има няколко начина да помислите за това. Единият е, че има умения, свързани с креативното мислене, които могат да се научат. Тях наричам обща креативност. Можете да им помогнете да мислят продуктивно, ефективно да генерират идеи, да им помогнете да помислят за алтернативни подходи към проблема и търсенето на различни въпроси. Така че има много конкретни умения, които могат да се преподават, а метафорично казано, това е нещо като граматика на креативността. И е серия от процеси, не еднократно действие. И помощта, оказана, за да се разбере как това работи, е много важна част от това да бъдеш креативен. Не очаквате хората да станат грамотни, просто защото се надявате това да се случи. Преди време хората сериозно дебатираха относно това колко е трудно да се научи работническата класа да чете и пише – че тези хора не притежават способността да се научат. Това бе преди началото на публичното образование. Но сега знаем, че повечето хора – приемаме го за аксиоматично и етично важно, че повечето хора могат да бъдат научени да четат и пишат. Но трябва някои да ги научи. Трябва да им се дадат инструменти и техники.

И мисля, че е вярно и за много сфери на креативното мислене, че хората могат да бъдат подпомогнати чрез техники за учене и процеси. Така че в известна степен понякога говорим по принцип за креативността. Но аз мисля за нея и като личностен процес. И на тази тема съм посветил книгата „Елементът”, която написах. За това как хората намират своите лични силни креативни страни, защото всички ние притежаваме различни силни страни и способности. Има различни видове интелектуалност. Някои хора умеят да боравят с визията. Други умеят да боравят с думите. Други са добри във физическите дейности. Други ги бива в математиката, някак си естествено им се отдава.

И така това е първото нещо: Креативността може да бъде подпомагана във всякакъв вид дейности. Второто е, че можем да мислим за личностните и общите форми на креативността. Но когато се стигне до образованието, приложенията се проявяват в три големи области. Една от тях е учебната програма. Повечето от това, което казвам за училищата, е свързано с убедеността ми, че трябва да премислим програмите в училищата. Има сериозно влияние върху това, което се очаква хората да научат и разберат, което на практика е програмата. Втората голяма област в образованието е преподаването или педагогиката. По-надолу има въпрос за това, така че ще отговаря там. И третата – оценяването – какво даваме за награда и формата на наградите, когато се стигне до оценяване на работата.

Написах обемист доклад за Британското правителство, озаглавен: „Всичките наши бъдеща: Креативност, култура и образование”. Британското правителство изготви национална стратегия, с която да насърчи креативността в образованието. Преди години издадох и Out of Our Minds: Learning to be Creative. Идеята е, че ние трябва да направим идеята за креативността ясна и работеща. Както направихме с грамотността. И когато направим това, практическите задачи стават по-ясни.